в. „Родово имение“ – „Храна за вашето здраве от бъдещето“

Ако попитате един европейски образован човек кой е Хипократ, той би ви отговорил най-често: „Бащата на медицината“. Подобно определение ще намерите в нашата енциклопедия от 1974 г. То гласи: „Хипократ (ок. 460-377 г. пр.н.е.) – древногръцки лекар и истественик, реформатор на античната медицина, наречен „баща на медицината“.

Ако отворите „История на медицината“ (изданието от 1992 г.) на проф. д-р Миладин Апостолов ще прочетете, че Хипократ е казал: „Аз съм убеден, че всеки лекар, който желае да практикува с успех, е длъжен да изучи човешката природа и щателно да изследва отношението на човека към неговата храна, напитки, начин на живот, а също така взаимното повлияване на тези фактори“. (цит. съч., с.25). Пак от тази история научаваме, че Хипократ е имал труд, в който разглежда „въпроса за диетите и диетичното хранене при острите заболявания“ (с.24). Именно той е казал на човечеството или поне на нас – европейски мислещите:„Храната трябва да бъде лекарство и лекарството – храна“.

„ПЪРВА СТЪПКА“ НА ТОЛСТОЙ
Един от световните мислители Лев толстой (1828-1910 г.), след като се запознава с вегетарианството като система на хранене и път към духовно съвършенство, написва една от програмните си книги – „Първата стъпка“. В нея той посочва, че трябва да преминем от месна към вегетарианска храна.

И… ЗАПРЯН 
Вече се опитах да представя в бр. 36 на в. „Родово имение“ вълшебника Запрян и неговия ресторант. И тъй като не принадлежа към журналистите, които скачат от сензация на сензация, независимо каква е тя, а ме интересуват дълбоките неща, то след гостуването в ресторанта последваха поредица срещи. Запрян Костадинов вече се е запознал дълбочинно с храните като една от съставките на нашето здраве, а ако сме се разболели – като един от елементите за оздравяването ни. Той познава не само новите търсения в храненето, но също и тези на медицината и на знанието като такова. На основата на новата парадигма в науката, а именно, че светът е не само материя, но и дух, той разработва своята система за здравословно хранене. Дано Бог ни помогне за по-малко от година да завършим книга със заглавието на сегашната рубрика. Замислили сме я едновременно като научен труд, но и като забавно написано ръководство за хранене. Знаем и кой ще я публикува – Атанас Панчев, в качеството си на директор на ИК „Новата цивилизация“.
А дотогава?
А дотогава Запрян ще ви показва как да приготвяте вкусни ястия, които ще станат основни в Ерата на Водолея.
Помолих го да започне този свой курс с рецепти – с тази, с която свалил главобола на дядо си.

СУПАТА, КОЯТО ПРЕМАХНА ГЛАВОБОЛА НА ДЯДО
Веднъж, когато бях на село и помагах на моите родители в отглеждането и събирането на билки, моя дядо се оплакваше от главоболие. За мен беше предизвикателство да опитам да направя супа, с която да излекувам болежката. И така, отидох на двора, взех червено цвекло, моркови, целина, лук и картофче. Нарязах ги на дребно и ги сварих, след това добавих малко магданоз и сол.

Занесох супата на дядо и чаках да видя ефекта. Дали ще му хареса на вкус (картофа възбужда апетита) и дали ще му мине главоболието. След около половин час отидох отново при него, за да разбера как се чувства. Силната болка вече я нямаше, само малко напрежение беше останало в главата. Тайната на супата се състои в това, че червеното цвекло и морковите съдържат много соли, които са необходими за добрата мозъчна дейност.

КАК ДА СИ ПРИГОТВИМ ЛЕЩА ЗА ПО-ГОЛЯМА ЖИЗНЕНОСТ
Тук, специално за вас, ще разкажем в поредица статии как приготвената домашна храна може да има и лечебен ефект, дори само ако за усвояването й се ползва по-малко енергия от организма.

КЮФТЕНЦА ОТ ПОКЪЛНАЛА ЛЕЩА
Накисваме 250 г суха леща (обикновена) за 24 ч., като на 12 ч. сменяме водата. Идеята е да съживим естествено консервираната (бобовите храни съдържат инхибитори) леща, за да може да я ползваме по най-здравословен начин. Инхибиторът запазва зърното, като спира процесите на обмяна на веществата. И ако забележите, животните не ядат суровите бобови зърна.
Истината е, че покълналата леща дава много енергия на тялото и храносмилателната система не се натоварва с преработването на остаряла процесирана* храна. Умората намалява и жизнеността нараства. Аз лично, след като изям 2 кюфтенца от леща, мога да не се храня в продължение на 12 часа без да усетя глад.
Престоялата във вода леща се измива и отцежда. Смила се и се получава смес, подобна на тесто, но по-рехава. От това количество може да се направят приблизително 10 кюфтенца по 80 г или 5 порции. Ако не ги овкусите с подправки, може да усетите чистия вкус на природата. Въпрос на предпочитание.
Кюфтенцата се пекат на сач или на тефлонов тиган на умерена температура. Целта е вътре да станат сухи, подобно на хляб, а отвън да хванат кафеникав хрупкав загар. Когато използвате тефлонов тиган, може леко да го намажете със зехтин или друга мазнина. Кюфтенцата се гарнират със сос от джинджифил или със смес от зехтин и подправки (джинджифил, чесън, кимион, черен пипер и морска сол).
Джинджифилов сос:
250 г заквасена сметана, 25 г пресен джинджифил, сок от половин лимон и сол на вкус. Джинджифила се нарязва на ситно като чесън за таратор и се смесва с останалите компоненти на соса. Кюфтенцата се гарнират със задушени картофки с магданоз и зелена салата.

* Храна, преминала през ред процеси, които са намалили полезните й качества.